Професионални съвети и съпричастност в съвременните проблеми на тинейджърското общуване

В настоящия период на задъхано ежедневие и завладяващи нови технологии, новосъздадените условия за комуникиране между хората, трупат за някой все повече отчужденост и несигурност. Липсата на разбиране често се явява именно поради отсъствието на живия контакт.

Често съм разговаряла с ученици на тази тема, и съм стигнала до извода,че разбирането именно е основно тяхно чувство на сигурност. Макар,че това важи за всички нас като живи, мислещи и чувстващи хора.

Определено обаче във възръстта на "откривателството" /тинейджърската/, това състояние е основа не само за стабилното психическо равновесие, а и основен мотив при възпитанието и изграждането на подрастващите като личности, както и в обучението им.

Именно при проходимостта на връзката - тинейджър - общество, най-често срещания проблем е различното отношение и разбиране за света, породено от представите и опита на едната и другата страна. Резултатът от сблъсъка понякога за съжаление е невъзвратимо изгубване, обезсмисляне на съществуването, което води до пълно игнориране на всичко стойностно и безразлично отношение към цената на живота.

Страшно е, да гледаме замъгления поглед на дрогирани деца в дискотеките, но по-страшно е, възмущението което демонстрираме наблюдавайки, и когато това наблюдение е придружено от чувството, че на нашето дете никога не може да се случи.

Преди година, заедно с колеги от училището в което работех посетихме една дискотека, беше по време на абитуриентските балове...до нас седна момиче, което влезе в дискотеката само. През 10ина минути то вадеше пликче от чантичката си и смъркаше, движенията и ставаха все по-несигурни и некоординирани. Бе облечена в стар костюм, прилично изпран, на краката си носеше сандали, също добре забравили предния си абитуриентски бал. В очите и се четеше молба за забрава, движенията и крещяха за помощ... "Добре облечените" се споглеждаха иронично усмихвайки се, и се отдръпваха с възмущение...никой не обръщаше внимание на безпомощността... реакциите на околните за мен изглеждаха по-ненормални отколкото тези на момичето. А в дискотеката имаше достатъчно зрели и демонстриращи интелигентност хора.

Направихме нужното естествено, момичето се оказа както се и виждаше от бедно селско семейство, родителите и дори не подозираха за проблемът и. За радост, съвсем мъничко бе нужно на това дете, за да успее да намери верния път към себе си. Само след няколко месеца, тя излезе от обърканото си състояние и сега е студентка в София.

Остава въпросът, чие безразличие убива? И какво точно убива то? Колкото и да търсим и пишем по тази тема, все ще стигнем до момента в който казваме - " Не вярвах, че и на мен ще се случи", от този момент нататък всички сме съпричастни и добри.

Проблемът е доста сложен, и все пак решенията за него както в горепосочения от мен пример често са съвсем прости... Има една стара тибетска мисъл: "Страданието е част от живота. Страданието се причинява от съчувствието."

Лично аз не бих искала четейки подобни редове да съм рожба на съвременната си епоха...бих искала да живея във времето когато съчувствието наистина е било и състрадание и съпричастност. Толкова човешки качества, изгубени някъде по пътя към стремежа ни за съвършенство. А всъщност вървейки по този път все по-рядко си даваме сметка, че се превръщаме в роби на новопоявилата се у нас чувствителна слепота.

А иначе възрастта на "откривателствата", твърде често буквално ни засипва с истини, децата ни задават смислени въпроси, на които понякога не можем да отговорим...и това "понякога" за огромно съжаление, ние възрастните влагаме във властта да отречем. Забравяме или не искаме да си спомним, боли ни от промяната настъпила в нас, защото така или иначе помним, че и ние сме били деца, и ние сме имали мечти...По-лесно е, да отречем със силата на утвърдената позиция отколкото да признаем собствените си грешки.

Това разбира се, е само понякога...все пак.

Статия от паважа

Първата половина на XX век - хората които са вземали тогава наркотици е било или заради тежки и продължителни болкови синдроми, или поради лесна достъпност (лекари), или заради илюзията, че наркотичните вещества мобилизират скритите им творчески заложби (писатели, музиканти, художници...). Каквото и да прочетем или изпишем за онова време, истината е, че тогава злоупотребата с наркотици е била изключително индивидуален проблем и не е представлявала социално значим проблем. Между другото широкото обществено мнение и съзнание е повлияно и до днес от този образ. Ако трябва да бъдем реални, съвсем до скоро възгледите на много специалисти се формираха с тази насоченост: ориентирани към подходи в индивидуален и биолигочен план, който фактически е напълно неадекватен на изискванията, които наркоманите от втората половина на XX век поставят.

Наркоманите днес са един от най - значимите белези на кризата на нашата цивилизация, съвремието ни се откроява именно с твърде наболялата сериозност относно проблемите на наркозависимите. А самите проблеми поставят специалистите пред твърде отговорни задачи, пред истини, които нито класификация на определената епоха, нито разделението на наркоманиите може с нещо да допринесе относно нуждата от правилна профилактика, лечение и мотивация на индивида.

Наркоманите днес - като модел те възникват в края на 50те и началото на 60те години. Мощното хипи-движение, Бийтълс, антивоенните демонстрации, майските събития във Франция през 1968 година и др. Не бива да бъдат пропускани и антиколониалните събития в Африка, левите движения в Латинска Америка, дори милионната вълна на хунвейбините в Китай, която започва с лозунга "Огън по авторитетите!". Отделен е въпросът за манипулацията на някой от тези събития, както и умелото пренасочване също на някой от тях като услуга на определени политически сили. В основата на всичко това стои драматичният, непримирим и разрушителен конфликт между поколението на родителите, преживяло и изнесло на гърба си току-що отминалата война и от друга страна следващите поколения. Именно това родителско поколение беше последното такова носещо в себе си консервативните ценности от викторианския модел на обществото, чиито държавни и политически форми бяха отнесени от Първата световна война. Така или иначе "бащите" носеха консервативните викториански ценности в себе си, семейните модели, начинът на живот влизат в противоречие с изискванията и възможностите на новият комуникативен стил. Всички знаят за масивната информационна агресия от онова време, за техническите постижения, възможностите за пътуване, "новата вълна в изкуството" и много други. Децата в тази среда порастват и се превръщат в "сърдити млади хора", които отказват да приемат начина на живот на своите родители. Този процес тогава се превръща в бунтарство, младите отказват да приемат етичните стандарти на поколението което всъщност вече беше доказало невалидността на морала си по време на Втората световна война. Този младежки бунт си има своя идеология - романтичния либерализъм, своя практика - демонстративната откровеност и свобода в отношенията, на пасивната съпротива срещу злото и т.н. Този бунт е също така стихиен, емоционално и социално незрял - всички присъщи белези на младостта. Следват редица процеси, които са взаимопроизтичащи, взаимообуславящи се, както и взаимозависими - търсенето на нови ценности води до нова музика, до откриването на духовни опори в етиката на източната религия, до проявата на социалност чрез отричане на всичко съществуващо до тогава - от дрехите и прическите до държавното устройство. Именно в търсенето на нови преживявания и като белег на причастност към новата култура значителна част от младите хора започват да вземат наркотици. Впоследствие времето пресява събитията и участниците в тях - част от младежите отчитат участието в протестите като достатъчно. Постригват косите си, обръсват брадите си и заемат мястото си на уважавани чиновници във всички сектори на обществения живот. От тях лъха видим опортюнизъм, но така или иначе те си остават носители на новите идеи, взаимоотношения и етика. Така малко по - късно, постепенно именно това поколение започва да дава тон на обществения живот и да ръководи обществото.

Не можем да не отбележим и фактите че всъщност немалка част от младежите на онези десетилетия не са могли да се разделят с илюзиите на бунта. Мнозина са загинали по пътищата на Индия и Непал, търсейки истините на Будизма. Много повече са останали завинаги зависими от наркотиците. И целият този часовников механизъм на обществените процеси родили наркоманиите все още не е достигнал крайната точка на движението си. Не може да не се отбележи, че в същото време наркоманният процес става все по-автономен в своето развитие. Самите наркомани вече са все по-далече от психологическите и социалните характеристики на своите връстници от средата на столетието. Този процес се развива все по-бурно в обществата в преход - Страните от Централна и Източна Европа. Така или иначе наркоманите от края на XX век си остават най-острия проблем в света, и единственото което за съжаление може да се каже на днешен етап е, че те влязоха с човечеството и в началото на новата епоха. Цивилизационната криза както е известно не минава за една, пет, десет или двадесет години, а последствията им ги надживяват. Всичко това може да бъде видяно както в центровете за лечение, така и на улицата.

У нас...в България?!

Независимо от специфичното си общественото устройство и условията в които се е намирала България, тя не е останала незасегната от този процес. От това, което е известно като факти разпространението на наркоманиите у нас е протекло на няколко вълни.

Първата вълна започва през средата на 60те години, когато една група от момчета и момичета за да не останат встрани от световния младежки процес и водени от любопитство започват да вземат наркотици. Ужасяващото тук е, че независимо от факта, че тогава голяма част от тези наркомани са починали, а другите са прекарали остатъка от живота си в психиатричните клиники и затворите, тази първа вълна сега буди романтични чувства, в сравнение с това, което се е случило по - късно.

Втората вълна се появява в средата на 70те години, мотивационният пъзел се изпълва от личностните и психологични проблеми и различни причини, свързани както със семейната среда, така и с непосредственото обкръжение.

Третата вълна преминава бързо през времето на Горбачовската перестройка. Точно в този момент, силовите регулиращи норми на обществото са били изчерпани своите възможности. Илюзиите вече са били стопени и не са съществували като цел която води и структурира обществото. В същото време се появяват някой тенденции, които раздвижват дълбоко консервативното българско общество и се появяват симптоми характерни за процесите на западния свят през 60те години.

Днес обществото ни е върху острието на режещия проблем, белязан с няколко крайно неблагоприятни характеристики и тенденции:

Разпространението на наркоманията е епидемично, от там и произтичащите проблеми. Наркомани има не само в отделни групи, не само в отделни квартали, не само в отделни жилищни блокове...те съществуват навсякъде, те са на всяка улица по която се движим. За първи път в нашата наркоманна история се намесва наркопрестъпността, която привлича все повече наркомани и оказва силен натиск върху всички рискови групи. За съжаление се появиха термини като "махленска наркомания", "групова норма" и фактори като натиск на групата "критичен брой наркомани в групата".

У нас 95 % от наркоманите използват хероин. Почти всички от тях ползват инжекционният начин на приемане, като все още липсва достатъчна нагласа и възможности за използване на индивидуални игли и спринцовки. ПОСЛЕДСТВИЯ: Заразеност сред наркоманите с хепатит "С", десетки пъти по-висока отколкото сред обикновеното население. "Любезно" сме открехнали вратата на СПИН, но именно тук е нужно да подчертаем, че сам по себе си хепатит "С" като заболяване няма много по-добра прогноза от самия СПИН. Изключително ниска възраст при първата злоупотреба с дроги - 15-16 години с хероин, 13-14 години с продуктите на канабиса (марихуана, хашиш), алкохол и психотропни медикаменти. Снижава и средната възраст на наркоманната група, която се криминализира все повече и повече. Това означава че в близките няколко години затворите ще се напълнят с наркомани. Нова тенденция - някой наркотици се превръщат в елемент на цялостна тийнейджърска субкултура. Изследванията от последните няколко години показват че, 1/3 от учениците имат някакъв опит с наркотици. Съществуват и явни белези че този процес се ускорява.